В Европейската нощ на учените Издателството „Проф.М.Дринов“ представи изследването на проф. Р.Чобанова “Иновативност на националната икономика” върху иновациите в българската икономика. Представянето бе в Клуб-ресторанта в Централната сграда на БАН на 27 септември (петък) от 17.00 часа.
На представянето на книгата бе и г-н Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации и енергийна ефективност" при БТПП и член на УС на БТПП.
В нея фирмите се разглеждат като микрофундамент за повишаване на иновативността на националното стопанство. При тях иновативността се характеризират чрез разходите и резултатите от иновационните дейности. Сред идентифицираните фактори, които ги определят са спецификата на дейността и големината на предприятието, отрасловата му принадлежност, формата на управление и собственост, собственият научноизследователски потенциал и институционалните взаимодействия; целите или мисията на фирмата, развитостта на вътрешната информационна и комуникационна инфраструктура, интензитетът на използването на вътрешните иновационни мрежи за генериране на идеи; външната информационна и комуникационна инфраструктура и интензитетът на използването на външните иновационни мрежи за генериране на идеи.
На базата на собствено иследване на 371 предприятия са изведени и е оценено влиянието на факторите, препятстващи иновативността: финансирането (осъзнат значителен икономически риск; високи разходи за финансиране; недостиг на налични финансови средства за иновационните проекти и преки разходи за иновации);
достъпът до информация (научна, технологична, нормативна, пазарна); човешкият фактор (недостиг на квалифициран технически персонал; недостиг на квалифициран управленски персонал; недостатъчен отклик на новите продукти от потребителите); организационно-управленски аспекти на осъществяването на иновационни процеси (организационна консервативност; липса на възможности за коопериране с други фирми или технически организации, недостиг на външни технически услуги).
Днес оценката на разходите и резултатите от иновационните дейности е изключително сложен проблем поради факта, че все още емпиричните изследвания в тази област са твърде оскъдни (като най-често се свеждат до анализ на разходите за НИРД и придобиването на патенти) или липсват. Тук резултатите от иновационните дейности се наблюдават и характеризират в много по-широк аспект, което е принос на автора. На първо място, те са свързани със самооценка на реализирането на целите на фирмите като въвеждане на нови или подобрени продукти на пазара, въвеждане на нови технологични процеси в производството, осъществяване на организационни промени, които да повишат конкурентоспособността, излизане на нови пазари и използване на нови суровини и материали. Освен това предложената и приложена методика дава възможност да се получат данни за иновационните резултати в три от петте направления на обновяване на фирмите по Шумпетер и препоръките на Евростат и ОИСР, както и да се добавят четири нови: брой иновационни проекти; създадени обекти на индустриална собственост; експортна интензивност; равнище на достъп и използване на информационни и комуникационни технологии.
Капацитетът за иновации в наблюдаваните предприятия се определя чрез характеристика на големината на предприятията, тяхната мисия, въплътена в наличието на съответни иновационни проекти, и финансовите източници за реализирането им. Потвърждава се т.нар. „неошумпетерова хипотеза“ за съществуването на положителна корелация между иновативната интензивност и големината на фирмите. Фирмената структура на икономиката на България, определена от преобладаването на микро-, малки и средни предприятия и с нисък дял на високотехнологичните фирми, кореспондира с ниския капацитет за големи иновационни проекти. Като ниско е оценено равнището на разходите за НИРД, което определя недостига на капацитет за обновяване на основните им дейности. Аргументирано е, че върху незадоволителното обновяване на фирмите в страната особено силно въздействие оказва ниското равнище на взаимодействия в иновационната система в страната. Най-често предприятията създават сами нов или подобрен продукт, услуга или технологичен процес или го закупуват наготово от друго предприятие или институт. Рядко се работи съвместно при създаването на новости. Установено е, че вътрешните за фирмата иновационни мрежи са все още от по-голямо значение за формиране на идеи за иновации в предприятията в България, въпреки че фирмите са предимно малки и без необходимия капацитет за обновяване. От външните мрежи националните мрежи имат най-голяма значимост за иновативността, следвани от местните и международните. От международните иновационни мрежи най-голямо значение имат европейските и след това тези с участие на САЩ, Япония и др.
Други фактори, идентифицирани като важни за ниското равнище на иновативност на фирмите: недостиг на налични финансови средства, високи разходи за иновационни проекти, осъзнат икономически риск и слаба държавна подкрепа за иновационна дейност; нискотехнологичната продуктова специализация и експортна структура на предприятията, нискотехнологичната заетост, краткосрочният период на планиране в предприятията, слабото управление на човешките ресурси, недостигът на схеми за венчърен капитал и на схеми за високотехнологична заетост.
В резултат на направените анализи и обобщения е формулиран изводът, че ниското равнище на иновационните дейности и ниските иновационни резултати показват, че както търсенето, така и предлагането на нови знания от българските предприятия са на ниско равнище. Това предполага търсенето на схеми на повишаване както на търсенето, така и на предлагането на нови знания от бизнес сектора, основни сред които са активното взаимодействие със сектора на научните изследвания в страната и с международните иновационни мрежи.
Аргументираните концепция, подходи, методи за решаване на проблема за повишаване на иновативността на националната икономика, както и постигнатите резултати могат да се използват за формиране и определяне на стратегията и политиката на държавното управление, на българския бизнес у нас и в чужбина, на нетърговските организации, функциониращи като центрове за трансфер на знания. Конкретните резултати от анализите могат да послужат на национални и европейски институции при определяне на приоритетите за финансиране на НИРД в страната.
