Кръгла маса на тема: „Представяне на иновативните подходи в дейността на Ученическия институт на Българската академия на науките (УчИ-БАН)“ се проведе в БТПП по инициатива на Съвета по иновации. Чрез виртуална класна стая, осигурена от Русенския университет “Ангел Кънчев“, в събитието се включиха и около  40 участника от цялата страна.

Кръглата маса беше открита и модерирана от доц. д-р Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации при БТПП и член на УС на БТПП, който накратко запозна присъстващите с дейността на съвета. Той покани участниците в УчИ-БАН (ученици в последните класове на гимназиите и студенти в първи курс на университетите) да се присъединят към състава на Центъра за младежко иновационно предприемачество за старт ъпи, който ще се създаде през есента на 2020 г. от Нов български университет, съвместно с Висшето училище по администрация и мениджмънт на франкофонията.

От името на ръководството на БАН приветствие към участниците отправи проф. Нина Атанасова, научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот“ в БАН.

 С включване онлайн от Бургас акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН и съпредседател на Съвета по иновации, също поздрави участниците в кръглата маса и сподели своите впечатления от работата на Ученическия институт.

Акад. Петър Кендеров, ръководител на Ученическия институт на БАН, запозна участниците с целите, задачите, историята и постиженията на института. Презентация на тема „Успехи и проблеми в дейността на Ученическия институт към БАН“ беше предстaвена от Елена Панчовска, организатор на дейността на УчИ-БАН. Константин Делчев, дългогодишен и опитен ръководител на български отбори за участие в престижни международни състезания на млади учени, даде примери за много успешно участие на възпитаници на Ученическия институт в такива форуми.

Виртуалната класна стая даде възможност на участниците от страната да следят онлайн в реално време дискусията, да се включват и споделят своя опит и теми на разработки, създадени с помощта на учени и ментори от БАН.

Отлично впечатление направи презентацията „Neuromarketing“, която изнесе Тодор Белев от Английската езикова гимназия в София, от името на екипа с ръководител доц. Вера Кольовска от ИЕМПАМ – БАН и научен консултант проф. Димитър Масларов, началник на Неврологична клиника при Първа МБАЛ, София.

Анелия Крумова, вече студентка по право, разказа за своята ползотворна работа със своите научни ръководители доц. Ваня Мичева от Института за български език на БАН и Антония Маровска, учител в СУ „П. Р. Славейков“, гр. Кърджали. Тя описа накратко  своя проект „Думите от речника на баба“, посветен на говора и фолклора на жителите на с. Припек, Кърджалийска област. Нейното изследване показва, че говорът на село Припек е един от най-богатите на старинни думи и общността е съумяла да съхрани българския език и култура въпреки столетия съвместен живот със съседни турско- и гръцкоговорящи селища.

Онлайн се включиха от Пловдив Катерина Прончева и Велислав Борисов, които са едва в 7 клас в Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, Пловдив. Те разказаха за работата си с техния научен ръководител Невена Ичевска върху изработването на речник на фразеологизмите в бълг. език,  изследвайки моделите, по които се образуват фразеологичните словосъчетания, тяхната продуктивност, механизмите за възникване и вариативност на формите. Велислав и Катерина са разработили езикови игри за по-лесното усвояване на тези езикови единици в часовете по български език. Извършената работа задълбочава подготовката на младите хора по български език, развива изследователския им опит, дава им възможност да изберат свой професионален път в бъдеще.

Доц. Галина Момчева от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“,  заедно с младежите Марк Илчев и Георги Атанасов се включи онлайн, за да разкаже за проекта, по който работят. Той е фокусиран върху биоинформатиката и образната диагностика в медицината. Уникалното при него е, че е част от своеобразна екосистема, в която взаимодеистват преподаватели в университети (не само от България), докторанти, студенти и ученици.

Любомир Янчев, бивш участник в Ученическия институт по математика и информатика, разказа онлайн за успешно реализирани свои иновативни идеи и за ползата от общуването с български учени и ментори. Разказа за пътя, който той е изминал, за да създаде своя компания, която продава на световните пазари. Той изрази своята благодарност към академичната иновативна среда, от която е почерпил вдъхновение и опит за реализирането на свои продукти с изкуствен интелект, като системата „Мелиса“.

Иван Тодоров, сега студент по история, сподели своя ползотворен опит от работата с д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания на БАН и призова младите хора да се възползват от уменията и знанията, които биха получили по пътя за своето професионално ориентиране и реализация. Неговата разработка, с която участва през 2019 в сесия на УчИ-БАН „Граф Игнатиев срещу България?“, опровергава с документални исторически източници някои псевдонаучни твърдения относно посланическата му дейност като извънреден посланик на Руската империя в Цариград.

С включване онлайн Ивелин Стоянов от Професионална гимназия по компютърни технологии и системи - гр. Правец, понастоящем студент, представи своята разработка, която представлява своеобразен шлем за глава, с който се изследват невроните в мозъка, респективно емоциите на човека. Този проект има приложение при развитието на деца със специални образователни потребности. 

Онлайн представяне на разработката „Система за следене влажността и температурата на въздуха и почвата“ направи и Мария Савова, част от екип от Неврокопска професионална гимназия, гр. Гоце Делчев. Техният екип направи силно впечатление на журито на УчИ-БАН през миналата 2019 година. Мария представи свой макет, с който анализира данните от сензори и използва капково напояване.

В дискусията след форума се включиха: доц. Георги Петров, ръководител на департамент „Телекомуникации“ при НБУ, Владимир Данчев от Българското дипломатическо дружество и изп. секретар на Съвета по иновации при БТПП, доц. Георги Райчевски, ГИС Трансфер център; Даниела Пандурска, представител на екологична фондация „Зеленика“; гл. асистент Младен Матев от Института по ядрени изследвания на БАН и др. За съжаление времето не достигна, за да се даде думата на други бивши участници в Ученическия институт като, например, Екатерина Велчева и Петър Гайдаров, които вече завършиха висшето си образование в престижни университети в чужбина, но продължават да участват в работата на този институт като ръководители на ученически проекти.